Като добри практики при разработка на игри могат да бъдат отбелязани няколко основни точки. Те са валидни и могат да се вземат в предвид само в случаите, когато играта го позволява – например не можем да мислим за пълнота и сложност на характера на главния герой в игри, като Pack Man или Flappy Birds.
Потaпяне на играча във фантазията на играта
Когато говорим за дизайн на игри, едно от най-важните неща е способността разбирането и предаването на специфична фантазия, в която се опитваме да потопим играчите. Всяка игра може да бъде разделена на две части – механика на игра и тема на играта. Механиката се отнася до дизайна на вътрешните правила и системите в играта. В темата на играта влизат всички художествени елементи – изображения, разказ, звук и всичко останало, което помага на играча да се потопи във фантазията. Фантазията е усещането на играча, че се намира в темата на играта. Разбирането на фантазията от създателите е ключово за един успешен проект. Механиката и художествените елементи трябва да са съобразени с фантазията и да работят в синхрон за подсилване на атмосферата.
Визуална значимост
Други добри практики при разработка на игри е съчетаването на визуалните елементи да съответстват със съдържанието. За да е успешен един проект, могат да се използват и визуално обикновени графики. Важен е избора на подходяща и приятна за окото цветова схема. Играта трябва да има визуална значимост. Напълно допустимо е да се използват клишета, за да се направи играта по лесна за навигация или игра. Използването на общоприети визуални знаци спомага за потапянето на играчите в света.
Други
Основна насока при геймплей-а е съобразяването на темпото. Играта може да има крива на интерес. Подобно на книгите и филмите, добра стратегия е темпото на ангажираност да варира в крива с множество кулминационни точки, която дава на потребителите пълноценно изживяване.
Друг съвет за успешна работа който открих, е че трябва добре да се помисли върху подходяща концепция. Тук мога да бъдат полезни класическите техники за разказване на история. Много от модерните и успешни игри използват този похват, за да поднесат добра история на аудиторията. Също така се изисква пълнота на образа на главния герой, който трябва да бъде богат и пълен. Това ще направи играта по ангажираща за потребителите. Главния герой трябва да има сложен характер, в който не липсват и грешки. Така се оставя място за неговото развитие и обогатяване в процеса на игра. Дизайнера трябва да умее да влезе в главата на главния си герой. Честа грешка е, когато писателите карат героя да направи това, което биха направили те самите, вместо персонажа. Подобна небрежност често е видима за потребителите, тъй като правят решенията на главния герой неестествени.